Трудовите пазари са най-регулираните пазари в света. Впрочем, първото понятие не е съвсем коректно, тъй като днес е много трудно да се открои един единствен пазар на труда. Все пак ще използвам термина за смислова ориентация.
Широко разпространено е схващането, че държавата трябва да прилага закон за минималната работна заплата. Въпреки, че безспорно това е по-разпространеното мнение, съществуват и икономисти, които защитават контратезата. Спор има. Но той се води на твърде широк фронт. Желанието ми е в този текст да използваме един особен (малко позабравен), но изключително важен инструмент, с помощта на който е започнало човешкото познание – логиката.
Тук няма да откриете сравнение между отделни държави и номинални стойности на минималните работни заплати (МРЗ). Поставен по този начин, спорът значително се обезсмисля, тъй като всяка страна има различни, специфични особености и сравняването само на МРЗ е признак на късогледство. Няма да видите и регресионни количествени анализи, поради простичката причина, че те (в случая с пазара на труда) показват само видимите ефекти от МРЗ и категорично скриват невидимите, които съвсем не са за пренебрегване. В този текст ще коментираме друго…
И така, четири са основните аргументи на защитниците на нуждата от държавно определяне на ценови под (защото МРЗ е именно това) на пазара на труда.
1) Законът за МРЗ ще гарантира, че никой служител няма да живее в бедност.
Този аргумент най-силно гали ушите и поради тази причина е често споменаван от левите и популистки партии. Но ако поразсъждавате ще видите неговата същност. Причината, поради която човек решава да работи е именно защото не иска да живее в бедност. МРЗ не прави нищо друго, освен да определи размера на заплатата, под която нито един служител не може да бъде нает и по този начин, в крайна сметка, увеличава вероятността от изпадане в бедност.
Следователно, ако вие сте нискоквалифициран служител и сте готови да предложите услугите си за по-ниска цена, никой работодател няма да ви наеме. Или ако ви наеме, ще дойде държавата и ще ви „опандизи“. В същото време обаче, работодателите не са готови да ви платят размера на МРЗ, тъй като вашата производителност не е достатъчна за да има смисъл фирмата да ви наеме. И така, вие оставате безработен. Ето как, МРЗ (когато е установена на размер по-висок от пазарния) не само, че не води до намаляване на бедността, но тъкмо обратното – до нейното увеличаване.
Ако рестрикциите и държавното ценообразуване можеха да елиминират бедността, защо тогава направо не забраним на всеки да работи за по-малко от 1 000 000 лв. на месец ? Много просто, защото ограниченията на свободния избор не водят до елиминиране на бедността. В реалната икономика нещата не се случват така.
2) МРЗ води до увеличаване на търсенето в икономиката.
Идеята е чисто кейнсианска, а именно – когато доходите в икономиката са по-равномерно разпределени, се получава нарастване на крайните разходи. Аргументът тук, на защитниците на МРЗ е, че тя ще способства за по-равномерното разпределение на доходите и тяхното „прехвърляне“ от фирмите (разбирай капиталистите) към служителите (работническата класа), което резултира в увеличаване на търсенето в икономиката и растеж. Отново звучи прекрасно.
Да поразсъждаваме. Както стана ясно от горния параграф, МРЗ (установена на размер по-висок от пазарния) води до увеличаване на безработицата. По-високата от равновесната цена на труда оставя нискоквалифицираните служители без работа, поради формирания на пазара излишък (предлагащите своя труд са повече от отколкото фирмите желаят да наемат).
По-голямата безработица означава по-малко съвкупно производство (БВП). Разбира се, няма нищо по-логично от това, че колкото по-малко хора работят в една икономика, толкова по-малко те ще произвеждат. В кратък период, когато производството (предлагането) намалява (поради по-високата безработица), при дадени номинални съвкупни разходи (разбирай търсенето), общото равнище на цените нараства. С други думи – когато държавата определи МРЗ по-висока от пазарната, в икономиката се увеличава безработицата и се създава инфлационно напрежение.
Нещо повече – с нарастването на безработните, нарастват и държавните разходи за обезщетения. Това означава, че повече данъци трябва да бъдат иззети от работещите, за да се плащат на безработните. По-големите данъци означават по-ниски разполагаеми доходи за заетите.
В крайна сметка, МРЗ води до намаляване на покупателната способност на цялото общество и до по-ниско търсене в икономиката. Ако кейнсианската хипотеза беше вярна, то решението на всички икономически проблеми щеше да бъде увеличаването на МРЗ на 50 000 лв. на месец и безкрайно благоденствие за всички. Очевидно този аргумент е не само несъстоятелен, но и а-логичен.
Самата идея, че е нужно прехвърляне на доходи от бизнеса към служителите за да се увеличат съвкупните разходи е притеснителна (особено логиката, която стои зад нея). Какво смятате, че прави бизнеса със своите доходи ? Ами много просто – изразходва ги. Харчи ги. Поне в няколко направления:
– инвестиции в дейността с цел увеличаване на производството;
– инвестиции в други индустрии и сектори;
– потребление;
Всяко едно от трите направления фактически води до нарастване на съвкупните разходи и търсенето.
3) Повишаването на МРЗ води до увеличаване на производителността.
Икономистът Сидни Уеб твърди, че администрирането на висока МРЗ стимулира икономическия растеж, поради две основни причини: слабо-ефективните фирми фалират, а по-производителните оцеляват, поглъщайки слабите и по този начин нараства общата ефективност на икономиката. Звучи добре, нали ?
Да поразсъждаваме, отново. Да приемем, че правителството повиши значително МРЗ, в резултат на което ниско-производителните фирми фалират, а оцелелите ги „погълнат“. Последните обаче, макар и „победители“ ще трябва да работят със силно завишени разходи (поради административно завишените работни заплати над пазарните).
В същото време високите МРЗ са довели отново до по-вискока безработица, а оцелелите фирми ще трябва да работят при по-ниски печалби (поради по-високите разходи) и по-ниска пределна производителност. Очевидно високата законова МРЗ не само не води до увеличаване на производителността, а точно обратното – до нейното намаляване. Нещо повече – освен това, чистите ефекти ще се проявят също и в масова бедност и намалена покупателна способност.
4) Закон за МРЗ увеличава възможностите за преговаряне на служителя.
Този аргумент идва от школата на институционалистите. Идеята в общи линии е следната – служителят е винаги ощетен в преговорите с работодателя, тъй като последния разполага с повече информация и власт в процеса на преговори. Законът за МРЗ ще уравновеси позициите и ще намали възможностите на работодателя да „експлоатира“ търсещия работа.
Този аргумент също има своите слаби страни. Джон Бейтс Кларк заявява, че ако сред работодателите има конкуренция в процеса на наемане (т.е пазарната структура не е монопсон) на работници, това на практика ще принуди работодателите да предложат такава работна заплата на търсещите работа, която ще отговаря на тяхната пределна производителност.
Освен това, какво означава, че служителя бил ощетен в преговорите ?
Сделката по наемане на работник не се различава особено от обикновената сделка на закупуване на продукт в магазина. Единствената разлика е в това, че служителя не продава своята работна сила, а я отдава под наем. Отношенията производител – купувач на пазара на стоки са също толкова неравнопоставени, колкото и преговорите кандидат – работодател? Купувачът на стоката има правото да избира от много и различни варианти, като единствено и само той знае от какво точно има нужда. Е, работодателя и само той знае от какъв служител има нужда.
Продавачът на стоката трябва да убеди купувача, че последния има нужда от неговата стока. Е, кандидатът за работа трябва да убеди работодателя, че той има нужните качества, с които ще допринесе за успеха и развитието на фирмата. Означава ли това, че щом отношенията кандидат – работодател не са равнопоставени и затова има нужда от закон за МРЗ, то трябва тогава и на всички стоки да се администрира ценови под ? Но в такъв случай в цялата икономика ще се формират излишъци и неефективност, която ще ни върне в каменната ера.
Всеки един от основните аргументи в полза на МРЗ има дълбоки алогични основи, като някои от тях дори водят до извода за силно негативно влияние на МРЗ за икономиката. Въпреки това, в интернет ще откриете огромен набор от емпирични изследвания в тази посока. Някои показват, че МРЗ влияе позитивно на растежа, други демонстрират обратната зависимост, а някои дори не откриват никаква връзка.
Трябва обаче да се каже, че изначално тези изследвания са значително ограничени – от една страна от избрания модел, а от друга – факта, че трудовите пазари са силно субективизирани и човешкото поведение трудно може да бъде измерено.
Това, което емпиричните изследвания не показват са скритите ефекти от въвеждането на МРЗ – Колко работни позиции остават незаети, поради ограничения избор (причинен от ефектите на МРЗ) на работника ? Колко допълнителна производителност се изисква от наетите работници, поради ограничената (административнос) възможност на работодателя да наема нискоквалифицирани работници ? Колко души са се преселили от места с висока МРЗ към региони с по-гъвкаво определяне на заплатите ? Колко хора щяха да си намерят работа, ако не съществуваше МРЗ ?
От направения логичен анализ на аргументите в полза на МРЗ става ясно, че административното определяне на минималната заплата се е превърнало по-скоро в политически инструмент, отколкото икономическа мярка, която може да доведе до ползи за икономиката. Голямата ирония се крие в това, че най-големите адвокати на МРЗ са левите политически партии, които се предполага, че трябва да защитават интересите на най-бедните слоеве от населението.
Както обаче стана ясно, МРЗ води до голяма безработица сред нискоквалифицираните (най-бедните) слоеве от работната сила. Синдикатите са другите „хрътки“-пазители на МРЗ, въпреки, че нищожна част от техните членове са на минимално възнаграждение. За тях обаче е важно да упражняват контрол и да не позволяват гъвкавост и конкурентноспособност от страна на нискоквалифицираните служители. В крайна сметка, има някаква истина в твърдението, че политици и монополисти (каквито са синдикатите) не искат мислещо и развиващо се население.
Бих бил изключително щастлив, ако читателят не позволява на медии и мейнстрийм икономисти да манипулират мисленето му, а вместо това критично да осмисля различни мерки, които му се представят като панацея, като МРЗ например. Замислете се, ако можеше с един закон да се изтрие бедността от лицето на Земята, то можеше още от утре да си планираме заплатите и да живеем в охолство. Здравия разум обаче ни напомня, че икономическите процеси и човешкото действие не могат да бъдат направлявани и определяни по този начин.
Наскоро се възроди въпросът около минималното възнаграждение и у нас. Дилемата в общи линии е следната – левите предлагат бързо увеличаване на МРЗ, а десните искат тя да бъде обвързана с производителността, инфлацията и средната работна заплата.
Смятам, че след прочетения по-горе текст читателят ще може сам да прецени и да осмисли дали тази именно дилема е важната, или по-същественият въпрос е – ТРЯБВА ЛИ ИЗОБЩО ДА ИМА МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА, ако ефектите от нея са негативни за икономиката ни ? (Справка – перманентната висока безработица у нас и най-вече младежката такава, както и ниските нива на растеж).
