S&P повиши оценката си за краткосрочния кредитен рейтинг на България от А-3 на А-2. Причината обаче не е някакво значимо достижение на българската икономика, а промяна в методологията на агенцията. Дългосрочния ни рейтинг си остава BBB, което е едно ниво над т. нар. „junk” – облигации с най-ниския възможен рейтинг, които се определят като високо-.
Правителството разбира се избърза да се похвали с повишения (макар и от техническо естество, а не от икономическо) рейтинг.
Наистина ли трябва да обръщаме внимание на кредитните агенции ? Те отразяват ли реалната платежоспособност на институциите, които оценяват ? Категорично не ! Впрочем, опита до тук показва, че кредитните агенции са изключително вредни и опасни. Феномен е, че все още някой им обръща внимание. Ще припомним само, че преди фиаското с гръцкия дълг, правителството на южната ни съседка имаше прекрасен кредитен рейтинг.
Подобен е случая с почти всички страни, които страдат от прекомерен дълг в момента. Обратния вариант, на подценяване, е съшо широко разпространен. България получава по-добра инвеститорска оценка на дълговата си емисия от Испания (изразена чрез сравнително по-нискък лихвен процент по дълга), но кредитния рейтинг на последната е по-висок от нашия. Някак си, няма логика.
Но няма и как да има. Защото кредитните агенции никога до този момент не са били адекватни и прави в своите оценки. Причината за това е много проста. Бизнес моделът им не го позволява. Ето за какво става дума…
Отива представител (salesman) на една от големите кредитни агенции при дадено правителство или корпорация и заявява на някой от високопоставените мениджъри „Ние сме готови да ви изготвим кредитен рейтинг срещу преференциалната цена от 200 хил. щатски долара (примерно)“. Събира се Министерския съвет, или Борда на директорите и решава да отхвърли офертата, тъй като вече имат установена работна практика с някоя от другите агенции, или считат предложението за не изгодно.
Минава известно време, след което този, същия представител се появява отново и заявява „Всъщност ние решихме да Ви изготвим кредитен рейтинг, безплатно. При това публичен. Изглежда обаче, че той ще е по-нисък от този, който имате в момента“. Интелигентна, съвременна форма на легално изнудване.
Бизнес моделът на кредитните агенции никога не е бил и никога няма да бъде ориентиран към адекватна пазарна оценка. Това се потвърждава от по-горните примери за неадекватност в миналото, потвърждава се и от случващото се тези дни. Проблем е, че много хора продължават да се вслушват в тяхното мнение. Те, за съжаление са обречени да работят в заблуждение, тъй като е известна практика, при която напуснали, или уволнени служители от големите агенции многократно са заявявали, че това, което всъщност се върши в сградите на агенциите няма общо с осъществяването на кредитни и дългови оценки.
Освен, че създават асиметрия на информация във финансовия сектор, кредитните агенции имат още едно свойство, което често не забелязваме. Те размиват вината и отнемат фокуса от реалните виновници за даден проблем. Така например, когато някоя корпорация, или правителство изпадне в неплатежоспособност, много хора се обръщат с въпроси към кредитните агенции, а не към реалните виновници, които би следвало да носят отговорност.
Друг важен момент, който е добре да си припомним е, че компаниите, инвеститорите, които действително могат да подпомогнат икономиката ни със своите инвестиции, не се интересуват от мнението на S&P, Moody’s или Fitch, защото са наясно, че техните рейтинги не могат и не дават реална представа за дадена институция, или икономика.
В заключение, кредитните агенции са институции със съмнителен бизнес модел, създаващи информационни асиметрии и действащи от позицията на изоставащи информатори. Освен, че съществуването им е безсмислено, то е и вредно. В този смисъл, позоваването на информация или рейтинг, разпространен и обявен от такава агенция не би могло да бъде обект на задълбочена дискусия, или себеизтъкване.