Много от мислителите на нашето съвремие описват и предричат скорошния край на капиталистическата система. За да бъдем обективни ще спомена, че една голяма част от техните аргументи са разумни и потвърдени от реалността. Смятам обаче, че в много от прогнозите за гибел на капитализма се надценява склонността на човека към промяна, а алчността и инстинкта му за съревнование са значително подценени.
Факт е обаче, че пазарът (именно той ни се представя като господар на обществото) има значителни несъвършенства. Днес ще си поговорим за ефектите (или може би дефектите) от пазарното преразпределение и възникналото в този смисъл доходно неравенство.
Възможно ли е двете най-дълбоки кризи в новата история (Великата депресия и настоящата дългова криза) да имат причинност с прекомерното доходно неравенство ? (В момента се разисква само опита на САЩ). От горната фигура се вижда, че именно през 1928 г. (преди началото на Великата депресия) и след 2000 г. най-богатите 10% от населението на САЩ са притежавали над 45% от целия национален доход (със сив цвят). Случайност не търсете в икономическата практика. Логичен е тогава въпросът – дали ни очаква отново свиване на доходното неравенство ?
Можем ли да очакваме, че богатите ще обеднеят, а обикновените работници в САЩ ще увеличат дела си в разпределението на националния доход ? В своя анализ, озаглавен „Асимптотите на властта“, Real-World Economics Review дава своята категорична прогноза – идеята за промяна на статуквото изглежда немислима към момента. Но за да продължи съществуването на капитализма е нужно „репресията“ идваща от онези 10% най-богати към обикновените работници да се засили. Точно както се е случвало и до сега…
От лявата страна на тази фигура са отново онези 10% и техния дял от националния доход, а в дясно (и с пунктирана линия) е разположен процента на затворниците спрямо цялото население. Виждаме, че с нарастване на доходното неравенство нараства и броя на обикновените хора , вкарвани в затворите.
Някой може би ще каже, че двете променливи нямат пряка връзка, защото броя на затворниците е независим спрямо отварянето на доходната ножица. Но нали именно немотията, съчетана с превръщането й в масово явление (именно поради неравенството в доходите и ъпгрейдването на богатите в още по-богати, а на бедните – в по-бедни) създава онази среда, в която се развива престъпността.
В самата същност на пазара е заложено неговото самоунищожение. Защото той (в неговия си чист вид) отразява изцяло същността на човека – алчен, тираничен, а-солидарен, с безкраен стремеж към свобода (за да може именно да бъде предните три).
