Голяма част от журналистите (че даже и някои икономисти) се чудят защо мнозинството от американците е ЗА по-високото облагане на богатите. Впрочем, сякаш малко хора разбират колко ключова роля в развитието на бъдещите общества ще играе въпросът, който ще дискутираме тук – доходното неравенство.
Поставям началото на тази тема, която смятам в бъдеще обстойно да коментирам и разгласявам. Причините са много и всички ще бъдат изяснени в движение.
Ако в продължение на десетилетия икономиката на една страна постига растеж, но реално той остава само в 1% от цялото население, докато мнозинството от работната сила получава много по-малко от колкото е вложила, се заформя една огромна бомба със закъснител. Подобна бомба беше придобила невиждани размери през 1929 г., а още по-голяма бе (и все още е) през 2007 г.
Причината за увеличение с близо 6 пъти на концентрацията на националния доход в онзи 0.01% най-богати са много. Като се започне от тоталната дерегулация на пазарите и естествената им склонност към монополизация и концентрация, преминем през финансовата революция, глобализацията и много други. Факт е обаче, че класическата концепция за справедливия дял от дохода на всеки фактор на производство вложен в производството е вече мит от 18-ти и 19-ти век.
Новите милиардери (мениджъри и CEO-та) нито са по-умни, нито са по-работливи от онези, работещи през 50-те, 60-те и 70-те години. Впрочем, ако говорим за генериране на растеж, новите дори нямат съществен дял в това, докато техните бащи са изиграли ключова роля в изграждането на модерната икономика.
Иначе казано, бащите, с пот и сълзи създадоха условията за безграничното забогатяване на своите синове. Естествено, става дума само за онзи 0.1% от американското население, което притежава над 6% от националния доход. Е, не се чудете, че американците искат да облагат повече богатите. Плашещ е фактът, че изследванията показват, че реалния доход на един средностатистически пощальон в Щатите е намалял в сравнение с периода от преди 40 години. Т.е, днес той е по-беден.
Можем да кажем, че това, само по себе си не е кой знае какъв проблем. Той се появява когато разберем, че този 0.1% не разходва своя доход. Докато останалата част (средната и по-ниската класа работници) изразходват дохода си и по този начин задвижват цялата икономика. Богатите обаче не правят така. Впрочем, новите изследвания (в психологията) доказват, че хората попадащи в онзи 0.1% дори, според техните възприятия, не живеят съвсем в тази реалност, в която оперираме аз, ти и всички останали несретни души.
Може много да се каже по тази тема. Оставам я обаче непълна, защото, убеден съм, доходното неравенство е на път да изигра важна роля в изграждането на новите концепции за модерните общества.
