Струва ми се особено важно за обществото ни да оставим политиците да се заглавичкват със сега модерния популизъм (без да им обръщаме особено голямо внимание), а професионалната публика да продължи дискусиите по важните въпроси, един от които е развитието на икономиката. Макар и политическите страсти в общия случай да създават повече съспенс от „сухата материя“, първото твърде често води до неприятности, докато второто носи след себе си решенията на забърканите от политиците каши.
След въвеждането на т. нар. Валутен борд, стабилността на паричното обръщение се прехвърли и във финансовата система. Последвалата вълна на чуждестранни инвестиции непосредствено след 2003 г. беше очевадна за всички. В същото време обаче, като, че ли не са достатъчно изследванията на влиянието на входящите капитали върху реалния сектор и реалността, такава, каквато я усещаме по джоба си (нека оставим за момент ретроградния меркурий).
На хората, обичащи да се ровят в причинно-следствените връзки между избора на отделните индивиди в тяхното максимизиращо полезността ежедневно поведение и резултиращия стандарт на живот на същите, е ясно, че предварително спестения в чужбина, и инвестиран у нас капитал може да повлияе на реалните доходи у нас или чрез реалния валутен курс (т.е. чрез относителните цени), или посредством краткосрочната външнотърговска структура (т.е. – предлагането в експортните vs. не-експортните сектори).
Направих си труда да изследвам количествените връзки между различните показатели за входящите у нас капитали от една страна и реалния ефективен валутен курс, и външнотърговската структура, от друга. Използваните данни са с тримесечна периодичност, за периода 2004Q1 – 2013Q4, като използваните техники включват тестове за наличие на единичен корен и за коинтеграция (детайлно описание на тестовете, резултатите и диагностиките са налични в приложението след текста, но за не-икономическия читател няма да се налага да се вглежда особено задълбочено в тях).
И така, да започваме. Преките чуждестранни инвестиции.
Резултатите подсказват, че запасът от ПЧИ за разглеждания период е оказал дългосрочно влияние както на относителните цени (реалния валутен курс), така и на относителния дял на износа в общия външнотърговски оборот, като това влияние е с положителен знак. С други думи – коефициентите пред ПЧИ във формираните модели са с положителен знак, което показва, че съществува права зависимост между изменението на запаса на ПЧИ (като независима променлива) и другите две променливи – реалният валутен курс и дела на износа във външната търговия.
Открита бе и краткосрочна Грейнджър причинност в посока от ПЧИ към валутния курс. Казано по-простичко – нарастващите чужди инвестиции преди кризата са довели до нарастването на относителните цени у нас. Разбира се, всички си спомняме високата (особено в сравнение с периода в който пиша тези думи) инфлация непосредствено преди кризата. От друга страна, увеличаващите се чужди инвестиции са довели и до нарастващ относителен дял на износа. За да отсъдим кой ефект е имал по-силно влияние върху растежа – негативният, свързан с покачването на цените, или позитивният, асоцииран с подкрепения износ (казано иначе – повишената конкурентноспособност на икономиката ни), се наложи да формирам следния модел:
Y = f(FDIY, PIE)
Паричните преводи на българите, работещи в чужбина съвсем целенасочено са изключени от модела, поради опасност от проявлението на мултиколинеарност. Така или иначе, резултатите не са категорични. Запасът на ПЧИ в БВП е или статистически незначим в обяснението на вариациите на реалния БВП, или е значим и положителен. За да се постигне по-голяма устойчивост бяха използвани и двата теста – ARDL Bounds Testing procedure и Johansen and Juselius cointegration test.
Поради съмнения за наличието на автокорелация в ARDL модела, аз лично бих предпочел да се доверя на теста на Йохансон. В този смисъл може да се заключи, че нарастващият запас от ПЧИ в БВП е довел до повишаване на относителните цени и реалния БВП (т.е. растежа), чрез повишаване на експортния капацитет, “разпръсквайки“ позитивни ефекти в Българската икономика за периода 2004Q1 – 2013Q4.
Портфейлни инвестиции в акции.
Не бе открита коинтеграция (дългосрочна зависимост) между размера (в милиони евро) на запаса от портфейлни инвестиции в акции и относителния дял на износа във външнотърговския оборот. Макар, че дългосрочна зависимост бе открита с реалния валутен курс, коефициентът пред независимата променлива (портфейлните инвестиции в акции) е статистически незначим. В същото време обаче, разширените модели бе открита положителна краткосрочна причинност в посока от независимата променлива към реалния валутен курс и негативна към относителния дял на износа.
С други думи, по-големите покупки от чужденци на акции у нас (типично за периода преди кризата) се асоциира с повишаване на относителните цени на не-експортните сектори (недвижими имоти, услуги, финансово посредничество), в сравнение с експортните. Това до известна степен обяснява бумът на пазара на недвижимости до 2008 г. Обратно – драстичното намаляване на интереса от страна на чужденци към местния пазар на акции след кризата се свързва с нарастващо предлагане на експортни стоки и услуги. Макар и не съвсем категоричен, резултатът потвърждава негативната връзка между размера на запаса от портфейлни инвестиции в акции растежа.
Портфейлни инвестиции.
Идентифицирана е единствено връзка между запаса от портфейлни инвестиции и относителния дял на износа във външнотърговския обмен, която се характеризира с положителен дългосрочен и краткосрочен характер. В същото време обаче, характерният за периода намаляващ тренд на показателя означава разширяващ се дефицит по текущата сметка, който, за съжаление ни е добре известен.
Портфейлни инвестиции в дълг.
Запасът на размера на портфейлните инвестиции в дълг показва негативна дългосрочна връзка с относителния дял на износа във външния стокооборот . Получените резултати обаче не са достатъчно устойчиви, за да се „изсмучат“ категорични изводи.
Парични преводи на работещите българи в чужбина.
Резултатите показват слаби знаци за наличието на положителна коинтеграция с реалния валутен курс от една страна и негативна с дела на износа във външнотърговския оборот. Тук също липсата на устойчивост на резултатите, което не позволява категоричност в смисловата интерпретация.
В допълнение на посоченото до тук, беше открита негативна дългосрочна взаимовръзка между относителния дял на износа във външната търговия и реалния валутен курс. Очаквано.
Да обобщим, без да философстваме излишно. Преките чуждестранни инвестиции са подкрепили растежа (имайки предвид проявленията на някои слабости в емпиричните резултати), чрез подобрение в експортния капацитет и конкурентноспособността; покупките на акции от страна на чужденци са имали негативен ефект върху дефицита по текущата сметка и растежа, а паричните преводи на работещите българи зад граница не показват категорични резултати с нито една от зависимите променливи.
Не само, че посочените изводи обясняват някои значими явления в икономиката ни преди кризата, но също така поставят някои въпроси, като например – дали функционирането на българския пазар на акции (в този му вид) успява на „процежда“ по най-ефикасния начин чуждестранните капитали към реалния сектор ? (Моето убеждение към момента е по-скоро за негативен отговор); Дали застъпващите се политически кризи и свързаното с тях оттегляне на чуждестранни инвеститори не е твърде голяма цена, която обществото ни плаща за да се радва на чалготеката в парламента ?
