Теоретичният аспект на връзката между технологичните иновации и развитието на фондовите пазари може да бъде анализиран посредством различни подходи, всеки от които акцентира върху различни специфики на изследваните обекти. От една страна, иновативните процеси се характеризират с голяма несигурност, нематериалност (неосезаемост) на активите, асиметричност на информацията и морален риск, а от друга, финансовите системи, състоящи се от пазари, институции и инструменти изпълняват относително постоянни функции (по финансиране на иновативните процеси) в условията на променяща се структура.
В този смисъл, дали характеристиките на иновативната дейност формират финансовите системи и направляват тяхното функциониране, или последните влияят върху иновативния процес, чрез изпълнението на своите функции от отделните елементи на своята структура ? Целта на настоящия доклад е, посредством теоретичен подход, да даде отговор на този въпрос, използвайки като основен инструмент шумпетарианската интерпретация на разглеждания проблем.
Технологичните иновации са несъмнено ключов фактор за икономическия растеж. Шумпетер, на който принадлежи идеята, че характеристиките на иновационния процес може да доведат до затруднение на неговото финансиране, дефинира технологичните иновации като „търговското или промишлено приложение на нещо ново, например нов продукт или процес, нов тип организация, нов източник на суровини или продуктов пазар.“
Целта на всеки предприемач, който инвестира в иновационен процес е получаването на временна монополна печалба, чрез придобиването на времененна монополна собственост върху дадено, ново средство за производство. Въпреки фундаменталната роля на индивида и организираните групи в този процес, Шумпетер фокусира вниманието си върху връзката между иновациите и разпределението на ресурсите и по-конкретно – ресурсите, необходими за финансирането им. Технологичните иновации зависят от наличните ресурси и обикновено се осъществяват от нови фирми, водени от нови предприемачи.
Именно тези характеристики определят и наличието на проблем при разпределението на ресурсите, свързан с иновационната дейност. Според Шумпетер този проблем се появява в следствие на динамиката на пазарната икономика в отсъствие на иновации, която той нарича „кръгов поток на икономическия живот“ (circular flow of economic life), която по своята същност представлява абстрактна конструкция, включваща в себе си верига от причинно-следствени връзки – икономическата система е в постоянно движение, стремящо се (но никога достигащо го) към равновесно състояние.
В тази ситуация наличните ресурси са изцяло вложени в потока, в резултат на което е затруднено намирането на нови ресурси за осъществяването на иновационната дейност. Самото въвеждане на технологичното подобрение, резултат от предхождащата го иновационна дейност, прекъсва кръговия поток, докато системата не „абсорбира“ нововъведението и не възобнови непрестанния си стремеж към равновесие.
Преди обаче въпросното подобрение да бъде въведено, на преден план изниква въпросът откъде ще се появят нужните ресурси за неговото създаване. Хол нарича този проблем „дефицит на финансиране за научноизследователска и развойна дейност“. Често съществува разлика между нормата на възвръщаемост, която даден предприемач ще изисква от влагането на собствените си ресурси в определен R&D проект и същата норма, която външни инвеститори (източници на финансиране) биха изисквали за вложените от тях средства в същия проект.
В този смисъл, високата цена на капитала (или още разходите по финансиране) може да бъде фактор, ограничаващ осъществяването на някои от иновационните дейности, което често се идентифицира като нисък размер на инвестициите в R&D.
Фондови пазари и иновации – функционалният аспект
Изведеният проблем с разпределението на ресурсите и насочването им към печелившите проекти може да бъде преодолян (или в най-лошия случай редуциран) с помощта на ефективно функционираща финансова система и по-конкретно (в случая на разглежданата тема) – на фондов пазар. Последният, посредством изпълняваните от него функции спрямо реалния сектор влияе и върху способността на икономиката да генерира технологични иновации:
• Улесняване на търговията, хеджиране и диверсификация на риска. По-високата ликвидност, която развитият фондов пазар осигурява, има пряк и косвен ефект върху реалния сектор и иновативните дейности. Първият е свързан със стимулирането на натрупването на капитал, което води след себе си косвения ефект – по-ниската му цена, което пък от своя страна може да позволи на предприемачите да стартират онези проекти, които често са сложни, дългосрочно ориентирани и изискват по-голямо финансиране.
Ако благодарение на функционирането на фондовия пазар по-дългосрочните инсвестиции имат висока ликвидност, инвеститорите ще могат да осъществяват ефективен контрол върху своите спестявания, което, заедно с очакваната възвръщаемост, ще ги мотивира да финансират дългосрочните иновативни проекти6. Ако фондовият пазар обаче не е достатъчно ликвиден за да подпомогне натрупването на капитал и съпътстващите го индиректни ефекти, то основната роля се прехвърля върху финансовите посредници, които могат да осигурят на спестителите относително ликвидни депозити, като в същото време инвестират средствата в портфейл от краткосрочни (за да отговорят на търсенето на депозитите) и дългосрочни проекти.
Фондовите пазари представляват още един канал (механизъм, инструмент) на взаимодействие между предприемачите, готови да стартират изпълнението на своите иновативни дейности и спестителите, които са склонни да се откажат от част от текущото си потребление в замяна на по-голямо потребление в бъдеще.
Координацията между дветете групи се осъществява посредством цената на капитала, която бележи тенденция към намаляване в условия на по-ниски транзакционни разходи, по-висока ликвидност и по-голямо натрупване на капитал, които функциониращият фондов пазар осигурява. В този смисъл той следва да се разглежда като инструмент, подпомагащ осъществяването на технологичните иновации, който обществото може (или не) да използва, в зависимост от неговите цели;
• Ликвидните фондови пазари „изискват“ от инвеститорите да търсят и придобиват информация относно отделните компании, което им позволява да осъществяват функцията, която Шумпетер извежда, а именно – да избират най-обещаващите предприемачески инициативи (т.е онези, които имат най-големи шансове за успешно представяне на нови продукти, или производствени процеси) и да ги финансират пряко, като по този начин стимулират иновациите;
• Ефективните фондови пазари редуцират транзакционните разходи по търгуване собствеността върху физическия капитал и по този начин осигуряват необходимите предпоставки за установяване на оптимална структура на собствеността. В организирането на бизнес дейността някои индивиди притежават предприемаческия дух на иноваторите и именно тези предприемачи трябва да участват в управлението на фирмата в нейната иновационна фаза.
Тъй като с времето фирмата съзрява и преминава в следващата фаза от своя цикъл на развитие, собствеността й може да се прехвърли на друг тип инвеститори – такива, които са се специализирали в управлението на конкретната фаза от развитието на фирмата. Така, предприемачите новатори могат да се насочат към друга иновативна дейност, или компания. По този начин, функциониращите фондови пазари намаляват транзакционните разходи по смяната на собствеността върху физически капитал, като стимулират предприемаческата специализация и технологичните иновации;
• Големия по размер и ликвиден фондов пазар, съпътстван от конкурентен банков сектор и добри счетоводни стандарти може да доведе до известно непостоянство (променливост) на финансовите потоци към различните индустрии. Лесният трансфер на собственост обаче, който е резултат от посочените характеристики, може да позволи на инвестиционните посредници и инвеститори да търсят онези сектори, в които се осъществяват динамични промени в технологиите и управленските практики (т.е иновационни дейности).
В допълнение, развитите фондови пазари могат да предоставят допълнителни стимули за традиционните инвеститори, рисковия капитал, или служители в нови компании да предоставят средства за прякото финансиране на иновативните фирми (например чрез опции върху акции).
Технологични иновации и тяхното влияние върху пазарите на акции.
Съществува обаче и друг аспект на разглеждания проблем за връзката между фондовия пазари и технологичните иновации, а именно – гледната точка на предприемача и неговото поведение в условия на постоянно променящи се пазарни данни. Пазарът е динамично променяща се среда, изискваща непрестанни промени в организациите и технологиите. Това изисква от предприемачите да правят непрекъснати опити да се възползват от възможностите за създаване на по-добър продукт, или средство (метод) за производство.
Непрестанно променящите се желания на потребителите поставят условието, при което предприемачите биха се заели с иновативния процес само ако очакват, че разходите, свързани с него ще са по-малко от очакваната икономическа изгода успешната експлоатация на иновацията. В този смисъл, възможностите (онова, което предприемачите смятат за постижимо), стимулите (онова, което вече е постигнато) и способностите (необходимите умения и средства) се развиват постоянно и ендогенно, в динамична връзка помежду си.
Иновационните дейности (по начина, дефиниран от Шумпетер) са вътрешноприсъщи за всеки пазар. Непрестанно променящата се среда, резултат от разнородните промени сред потребителските предпочитания предопределя необходимостта от постоянни иновации, което пък от своя страна поражда въпроса за тяхното финансиране. По този начин, причнно-следствената връзка може да бъде индентифицирана и в посока от предприемачите, извършващи технологични иновации, към фондовия пазар, който представлява (благодарение на своите функции) подходящ инструмент за финансирането им.
Бързото развитие на информационните и комуникационни технологии през последните десетилетия изигра също своята роля в модифицирането на финансовите системи в развитите страни. Както основателно заявява Левин „технологичните иновации се отразяват съществено на функционирането на финансовите системи чрез трансформиране на начините за придобиване, обработка и разпространение на информацията.
Компютърните и комуникационните мрежи създадоха условия за напредъка в процеса на секюритизация и разпространението на нови инструменти, като деривати, опции и суапове. Едва ли има нужда да споменаваме колко ползотворно влияние върху ликвидността на фондовия пазар изиграха новите технологии и свързана с тях възможност за електронно и дистанционно изпълнение на поръчки, намалявайки транзакционните разходи и ограниченията за навлизане на нови компании в специфични сектори като сетълмънт и разплащанията.
Изводи
Настоящият доклад се фокусира върху идентифицирането на реципрочните връзки между фондовия пазар и технологичните иновации. След направения теоретичен анализ могат да бъдат изведени следните изводи и обобщения:
Първо, фондовият пазар може да опосредства технологичните иновации основно чрез ролята му на инструмент, изпълняващ определени функции, а именно – осигуряване на ликвидност, диверсификация на риска, редуциране на транзакционните разходи по смяна на собствеността.
Второ, технологичните иновации, бидейки вътрешноприсъща, необходима и неразривна част от динамичния пазарен процес пораждат нуждата от наличието на развит фондов пазар, който, посредством своите функции, да подпомогне тяхното финансиране.
Трето, технологичните иновации имат директно отражение върху фондовия пазар, като модифицират и подпомагат изпълняваните от него функции, посредством тяхното приложение в пазарната инфраструктура.
